Позволете ми малко здравословно нахална мъдрост от висотата на моите 30 години в този живот (всички знаем или почти, че абсолютно не възрастта определя каквото и да било, особено когато става въпрос за начин на живеене и градене на нещо).
Та, важно е всички да осъзнаваме все повече как ние сме това което мислим и градим в мозъците и сърцата ни! Ние привличаме и това, което не искаме мислейки колко не го искаме! И то точно обратното се случва...еми, помислете, върнете лентата назад във всеки един момент в живота ви, хубавите и лошите, проследете нишката на събитията, срещите, думите, решенията...не е ли всичко свързано и следствие? А виним всичко и всеки друг за неуспехите ни и грешните/несполучливи връзки... Никой не ни е виновен! Ако разберем, че нашето щастие е в нас и зависи от нас, успехът ни зависи от нас, здравето ни зависи от нас и да срещнеш "правилния" партньор за нас самите, пак зависи от нас! Работата върху себе си, признаването на грешките и кривините ни и смирението ще ни направят хора с хората! Сами се унищожаваме и хвърляме в океана с акулите. Тези наши егоизъм, егоцентризъм и арогантност ще ни попилеят! Ако усетите, че човекът не е за вас и не се чувствате комфортно и хармонично, няма смисъл да продължавате да се измъчвате, същото важи за всичко друго - работа, приятели и т.н... Разрешението не е да се плюе човека - той ще е идеален за някой друг, просто не е съвместим с вас. Точка. И любовта е любов - връзката не е за да лекува рани и да прикрива или ражда страхове. Или усещаме, че е за нас или не - да работим върху интуицията си и да не се измъчваме, с който не ни е ок, няма страшно да сме сами и да работим върху себе си, това може да помогне да се подобрим и да привлечем за нас хармоничното!
Това е. Амин :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар