12 септември 2015 г.

Трябва ...

Трябва!
Нали? да, може би не...кой знае. Но трябва. Това, онова, училище, обноски, това трябва така, онова трябва така...
Кое трябва, как трябва? какво значи трябва?
Някой може ли да ми обясни значението на тази думичка, която бих сложила в графа "паразитни". Нужно ли е, необходимо, изисква се? Ама за кого е нужно и необходимо? и кой го изисква?
Злоупотребяваме с този глагол защото самите ние злоупотребяваме с очакванията, които имаме от всеки и всичко. От и към близките ни, приятелите ни, човека, който обичаме, домашните ни любимци, държавата, времето, колите ни, банките, заведенията, всичко! Много сме добри на очаквания и думи ... бла бла на Н степен както винаги!
Но от къде на къде ще натоварваме цялото човечество с "трябва" "must", "should", "devi", "devoir", "müssen" и т.н... Не трябва ли всеки да решава за себе си кое е необходимо, какво му е нужно и с кое се чувства добре. Не трябва ли всеки всъщност да не трябва да прави каквото някой някога е решил? Защо трябва да следим едни и същи насоки и правила за всичко?
Това е отровата на нашето време, и въобще на човечеството...очакванията, чаканията, надеждите, че нещата ще се случат точно както ни се нрави. Но не разбираме, че има толкова странични, свише, безкрайни варианти на всяко нещо, че трябва да съумеем да живеем в хармония един с друг, да опознаем другия, да сме мобилни и гъвкави, да се интересуваме искрено от другия, да запомним името му, да запомним малките детайли, който правят човека. Много сме заети със себе си и с какво трябва и не трябва!
Много е трудно цялото човечество и всичките ни отношения...много сме далеч от съвършенство и признание. Работим по въпроса, някои от нас...но за да станем повече, трябва да си свалим маските, които всички носим, да съблечем броните и облеклата, които ни покриват и удушават и не ни позволяват да се вгледаме в себе си и в другите...стига сме се прескачали и пренебрегвали...нека бъдем заети със себе си и едновременно с другите по здравословен начин, дълбок и искрен...нека си разкрием рани, страхове, гняв, ярости и слабости... да ги видим, да ги разберем, да ги приемем и да се подобрим. Това е пътят!
Време е сами да си подобрим живота, околната среда, отношенията, света!

Няма коментари:

Публикуване на коментар