Сензация

Вижте, каквото и да стане, то ще е за добро! така си мислия всяка сутрин, всеки ден, всяка вечер, но преди сутрешната мисъл, чувам едно малко тъничко гласче, което изглежда казва "Не ставай, рано е, има време, полежи си още малко"... със сигурност не е негова вината, всеки сам за себе си е виновен...докато не дойде някой "удобен" с който да се захванем и да стане изкупителната ни жертва...така сме ние хората, винаги търсим вината в някой друг, в нещо друго - като че ли нещата са живи същества и ни причиняват лошо - и се поставяме в позицията на жертва. Много обичаме да се правим на жертва, да се оплакваме, да тежим на другите с нашите ежедневни драмички, мислейки, че като се оплачем ще постигнем нещо - в същност не само че нищичко не се постига, а на всичкото отгоре си влошаваме положението. Колкото по-негативно сме настроени, толкова повече си навличаме лоши чуства, грешни случки и неприятности. Защо всички се оплакват в България, защо всички обвиняват някой, защо всички са нацупени, защо всички се нагрубяват помежду си? не разбираме как всичко това ни води до лошо, да имаме още повече проблеми, раняваме си душата и кармата и ще си носим последиците. С оплакване и нагрубяване абсолютно нищо добро няма да получим! Нека погледнем малко в себе си и си представим как бихме могли да сме способни на всичко, ако само си въобразим, че можем и ако наистина повярваме и не се отказваме! Това би било сензация да го постигнем!
http://www.youtube.com/watch?v=ABSXJiYQFuI

Some do it, some just persevere

Do you think is possible to just blow out one entire nation? Come on...i know you would like to scare the hell out of those who grab your life and squeeze it like a grapefruit! Take it easy, i won't talk about bad things...but you know, it's sunday...time to report...and the sunless and moonful day is quite aweful to enjoy the plenty taste of life. It is bad time stories though...have you thought that everything could happen to everyone? but that's not an excuse to stop living...even though we all see the worse, children observe the worse and not in a distorted way but in a purpose negative way. Everything we do echoes in eternity, and every step we take is the product of our thought and of a decision we took... be happy and content with what you have, it is only a matter of time...enjoy every second of YOUR life!
Breath taking, isn't it?

Нови и стари убеждения...и поклон пред Японците!

Да си убеден в нещо е много хубаво нещо и знак на сила на духа, но да не си променияш мнението дори пред очевидното, това вече е глупаво и смешно! Какво ли би казал Айнщайн по този повод? със сигурност не би разбрал какво относително има в трафика на София...мислех си, че в неделя е по-спокойно и, че и в другите европейски градове все още имало час пик. Но ще ви признам нещо...не е така! в Рим трафика се е увеличил, и в неделя...:) какво да ви кажа...криза, висока цена на петрола и неговите произвидни, но като че ли няма такава...днес излизам и се забивам в задръстване...разбира се не като през седмицата, но да се задръсти бул.България в неделя не е било когато цената на горивото беше по-ниска...нали е хубаво времето? защо не излизат пеша? Добре, няма да задълбочавам тази тема, достатачно се вживяваме ежедневно в тези проблеми...  помислете за японците, запазват достойнството, силата, традицията, тишината, възпитанието...пред най-тежките катастрофи...така е, няма нужда да се реве, да се вика, тишината изразява всичко! станалото е станало...и без друго човекът е безсилен пред свръхсилата на нашата природа! Поклон пред този народ, дори пред децата им, които не се просълзяват...знак на силата на този народ, вътрешната им сила. Бог да ги пази и да се изправят отново на краката си! Не се съмнявам.

Tutte le strade portano a Roma...?

...ragazzi...che ve devo di'? de Roma ce ne una sola...direte, pure le altre città sono uniche...siii! ma Roma...è inconfondibile, Roma è immisurabile, Roma è eterna! crea un legame indissolubile con te stesso, s'innesca un meccanismo di dipendenza, per cui ogni cosa che fai nella vita, ovunque vai, torni sui passi di Romolo e Remo. Non si rimane indifferenti alle notti trasteverini romane, tra una bottiglia di vino rosso, qualche formaggio particolare e una crepe alla nutella...oppure ad un'amatriciana di cui il pecorino è la morte sua!;)

Non pensate che vi bastino 3 giorni per assuefarvi...soprattutto se avete amici che vi accolgono...non basterebbe una vita...come non basta un'eternità per far assaporare a tutta l'umanità il gusto agrodolce delle vie, dei resti e della modernità di Roma... Non credo di aver mai sentito qualcuno a cui non piaccia la città delle chiese e dei fori...tutti subiscono la sua calamità e le sue pietre di memoria...non esiste null'altro di simile...qualcosa ti porterà a Roma...è inevitabile!