Аман от ... ! (който иска да разбира...)

Толкова са предубедени хората и толкова леко си се разхождат по течението, че не използват интелекта си - особено тези, които го притежават в малко количество. Хаха! цинично ли звуча или реалистично?! Тази моя публикация е от преди 2 месеца, но тези дни ми се налага да я "копи пейстна" и да допълня малко към нея, защото се случват все неща, които ме навеждат на тези мисли ... натрупа сняг и отново държавата не си е свършила работата! на няколко други места по света по същото време се случи същото, бетствия, жертви, но никой не сочи с пръст към властващите, нито най-малко седят философски като "мислителят на Роден" и чакат, а си запретват ръкавите и всички заедно помагат, стържат, чистят и си карат колите без мрънкане! и ругаенето срещу България или "суппортването" на великите, които уж се изказват за нас, т.е. около псевдо умбертоековски изказвания или реални такива срещу родината ни ... като, че ли сънародниците ми само това чакат и веднага политиците са единствените виновни! В България вече знаем всички, че и следващите правителства ще са виновни и ще развалят държавата! абееее, малко се стегнете! Какво да се прави ... казваш А и някой си прави извод Я без да са попитали, без капка разсъждение, ей така почват да съдят от завист, от липса на култура, на такт, от безкрайна тъга и скука в собствения им живот. До преди известно време се хващах на тези долни провокации, ама честно казано си падах определено под нивото и си хабих нервите - за кого? за тоя дето ...  Аман от комплексирани хора, от недоволни от собствените си постижения или липса на такива! аман от оплаквания за щяло и нещяло! аман от завистливи хора, които вместо да си гледат работата и да си поправят недостатаците, само плюят и намират нечии други кусури под дърво и камък, само и само да не се погледнат в огледалото и да почнат промяната от тях самите! аман от нацупени хора и отрицателно настроение и поведение - до костния мозък! аман от чуство за малоценност от ляво, от дясно ... където и да погледнеш ... вече ги усещам от разстояние и ако мога бягам, ако не мога играя - и доста съм обиграна вече!

Да сме живи и здрави всички и да се обичаме повечко, да се вглеждаме вътре в себе си и промяната от нас самите да започне, да разберем къде бъркаме, къде можем да се поправим ... да не очакваме все някой друг да ни оправя ... да обичаме себе си и да се обичаме! да се усмихваме! да забравим за злобата и нихилизма! да сме по-съединени и силни! това е основата... малките жестове ... Carpe diem!

...там на едни скали, където всичко е изпълнено със живот

Има ли отговор на въпросът "какво е животът?". Най-смирен отговор би бил - не знам с точност. Животът е много неща, безкрайно много, и за всички различно. То е съвкупност от клетки, днк, химия, физика, душа, енергия, емоции, нерви, слънчевите лъчи, изгрев... Какво прави живота по-хубав или по-лош...никой не е казал 100% "животът е това или онова".

Какво определя дълбокото ни необеснимо с думи чуство, когато преживяваме определени ситуации, силни, тъжни, весели, възбужадащи, сърцераздирателни? в този точен момент всичко се усеща и се живее на 10000 обороти. Тези мигове понякога продължават цял живот, зависи дали искаш да ЖИВЕЕШ, а не само да оцеляваш! Понякога миговете протичат с няколко дни, мигове, които се запечатват в съзнанието, в сърцето и душата. Това са моменти, които могат дори да променят живота ти, да изменят гледната ти точка, да сложиш нов чифт очила, през които всичко изглежда по-ясно. Усещанията неизменно се превръщат в спомени, фотографии, думи, усмивки, сълзи, главоболия, въпроси, любопитство, разочерования... Всичко трепти вътре в теб, не разбираш какво е, но е там, готово да те потупа по гърба в трудни моменти, да те разсмее, да те разплаче ... една мисъл, един миг! До края...

Да допуснем,че сме прави, но не сме...

Замисляли ли сте се какво би казал Христос ако беше сред нас в днешно време? може би, би живял като отшелник далеч от всичко, на пример като в "7 години в Тибет"...какво правим със себе си? разбирам, че е трудно да се справим със всичко, но е винаги и само въпрос на избор. Няма "не мога" или "нямах избор". Винаги има избор, стига човек да не реши да мине през по-прекия път. Толкова сме се отчуждили един от друг, не познаваме себе си, а претендираме да знаем всичко за заобикалящите ни. И имаме смелостта и наглостта да си позволяваме да съдим и обсъждаме всичко и всички без дори за секунда да се замислим защо е така. Защо конкретен човек реагира така, защо е настроен по определен начин. Веднага се изказваме следвайки някакви си предопределени схеми и протоколи от не знам си кой и си мислим, че ние сме най-великите и най-точните. Особено в българския народ стремежа да съдим и критикуваме е неограничен. И да завиждаме и да унищожаваме от други стореното. Защо си мислим, че сме прави, когато грешим и рушим със собствените си ръце! много е тъжно и жалко, нека спрем този опустошителен процес на деградация. Нека променим нещата...то тръгва от нас...не от правителства, президенти, институции! от народа, от индивидите!

Когато всичко се руши, ние създаваме...

Всички знаем, че живеем в пълен хаос всеки ден, тичаме, срещаме се, говорим, спорим, ядосваме се, смеем се, влюбваме се, караме се, падаме, пеем, сблъскваме се с хора, със животни (в двата смисъла), почти няма човек, който да не хаби времето си пред компютъра, ядем, пием, мърморим, оплакваме се, правим диети, тренираме, пишем, пращаме смс-и, говорим по телефона за щяло и не щяло, не дишаме, ходим на йога, ругаем се, протестираме, and so on... дайте да се спрем за малко, да се срещнем на по чаша вино, което е полезно за сърцето и за организма и за настроението, да си поговорим за неща, за които не си говорим в ежедневието...за любов, за чисто изкуство, за радост и само за хубави неща и очите ни да се насладят на талантлива природа....

Чакаме ви от 18:00 часа, в четвъртак 19 май в Галерия Арте, ул. Г.С. Раковски, 183 А - София

Заблуждението плаче за почивка

...всеки изминат ден се изумявам от човешкото естество, някой път приятно изненадана, някой път на предела да избухна! като, че ли все по-малко има критично мислене и вобще някакво мислене...изобщо! последно показателство е казуса с Бен Ладен. Ама моля ви се, дайте да се замислим и да не приемаме всичко за чиста монета...като с полиграфа...той казва истината, той не! за какво говорим? сега, 9/11, кулите, виновник Бен Ладен, 10 години не го намират, крие се, търсят го, няма го, не го намират, продължават да го търсят, той се крие твърде добре, и Опа!немерихме го, пакистанците ни помогнаха (е как, много ясно!), убихме го, даже не се е съпротивил, снимахме го, изпратихме на всички фотошопираната снимка, само на Обама не я изпратихме....упс, на Обама му се вдигна рейтинга...ама какво мислите, че не са знаели каде е Бен Ладен или, че не е убит преди много време или, че никога не е съществувал?! е това, последното не е така...който иска да знае е на ясно, че семейството Бин Ладен беше/е дупе и гащи със семейство Буш...но спирам тук, защото много може да бъде написано...чакайте малко, и на Саркози му се вдигна...рейтинга..след атаката срещу Кадафи! е тук е друго нещо, което ще ме умори, народите се радват на агресивно/нападателната политика на техните владетели, и това те го знаят и разчитат на невежествето на народите! кажете ми, защо западните държави си позволяват да навлизат в чужди територии, да убиват, да сеят "демокрация" и да твърдят, че е за добро, за по-добро бъдеще. Само си помислете обратния сценарий. Ако една от тези "други" държави ни нападне защото не й харесва нашата религия, нашата политика и нашите войни, мислите ли, че ще сме много доволни и благодарни?! Както "ние" ги обвиняваме, че "те" имат оръжия "фор мас дестръкшън"(това е само пример), същото важи и за всички други(включително и "ние")...Кадафи е разпространил петрол, търговия, не е нападнал никоя държава, но те нападат него!нарушават всякакви конституции, международни закони...и т.н. поинтересувайте се...! Ама сега вниманието е изцияло към Бен Ладен...забравяйки, че са убили син и 3 внучета на Кадафи! там би могло да има сериозни последици! Не забравяйте кой е Бин Ладен, бил обучен от ЦРУ, кой е Кадафи, продава петрол на много хора, държи акции в една от най-големите банки...и т.н. и т.н.....! Но съвременните западни владетели си мислят (с право), че вярваме на всичко, което ни поднесат! Това са поредните опити да насочат вниманието към нещо, да ни разсейят от реалните факти. Поредното...и още дълго време ще се лее кръв!


P.S. watch the movie Wag the dog

Сензация

Вижте, каквото и да стане, то ще е за добро! така си мислия всяка сутрин, всеки ден, всяка вечер, но преди сутрешната мисъл, чувам едно малко тъничко гласче, което изглежда казва "Не ставай, рано е, има време, полежи си още малко"... със сигурност не е негова вината, всеки сам за себе си е виновен...докато не дойде някой "удобен" с който да се захванем и да стане изкупителната ни жертва...така сме ние хората, винаги търсим вината в някой друг, в нещо друго - като че ли нещата са живи същества и ни причиняват лошо - и се поставяме в позицията на жертва. Много обичаме да се правим на жертва, да се оплакваме, да тежим на другите с нашите ежедневни драмички, мислейки, че като се оплачем ще постигнем нещо - в същност не само че нищичко не се постига, а на всичкото отгоре си влошаваме положението. Колкото по-негативно сме настроени, толкова повече си навличаме лоши чуства, грешни случки и неприятности. Защо всички се оплакват в България, защо всички обвиняват някой, защо всички са нацупени, защо всички се нагрубяват помежду си? не разбираме как всичко това ни води до лошо, да имаме още повече проблеми, раняваме си душата и кармата и ще си носим последиците. С оплакване и нагрубяване абсолютно нищо добро няма да получим! Нека погледнем малко в себе си и си представим как бихме могли да сме способни на всичко, ако само си въобразим, че можем и ако наистина повярваме и не се отказваме! Това би било сензация да го постигнем!
http://www.youtube.com/watch?v=ABSXJiYQFuI

Some do it, some just persevere

Do you think is possible to just blow out one entire nation? Come on...i know you would like to scare the hell out of those who grab your life and squeeze it like a grapefruit! Take it easy, i won't talk about bad things...but you know, it's sunday...time to report...and the sunless and moonful day is quite aweful to enjoy the plenty taste of life. It is bad time stories though...have you thought that everything could happen to everyone? but that's not an excuse to stop living...even though we all see the worse, children observe the worse and not in a distorted way but in a purpose negative way. Everything we do echoes in eternity, and every step we take is the product of our thought and of a decision we took... be happy and content with what you have, it is only a matter of time...enjoy every second of YOUR life!
Breath taking, isn't it?

Нови и стари убеждения...и поклон пред Японците!

Да си убеден в нещо е много хубаво нещо и знак на сила на духа, но да не си променияш мнението дори пред очевидното, това вече е глупаво и смешно! Какво ли би казал Айнщайн по този повод? със сигурност не би разбрал какво относително има в трафика на София...мислех си, че в неделя е по-спокойно и, че и в другите европейски градове все още имало час пик. Но ще ви признам нещо...не е така! в Рим трафика се е увеличил, и в неделя...:) какво да ви кажа...криза, висока цена на петрола и неговите произвидни, но като че ли няма такава...днес излизам и се забивам в задръстване...разбира се не като през седмицата, но да се задръсти бул.България в неделя не е било когато цената на горивото беше по-ниска...нали е хубаво времето? защо не излизат пеша? Добре, няма да задълбочавам тази тема, достатачно се вживяваме ежедневно в тези проблеми...  помислете за японците, запазват достойнството, силата, традицията, тишината, възпитанието...пред най-тежките катастрофи...така е, няма нужда да се реве, да се вика, тишината изразява всичко! станалото е станало...и без друго човекът е безсилен пред свръхсилата на нашата природа! Поклон пред този народ, дори пред децата им, които не се просълзяват...знак на силата на този народ, вътрешната им сила. Бог да ги пази и да се изправят отново на краката си! Не се съмнявам.

Tutte le strade portano a Roma...?

...ragazzi...che ve devo di'? de Roma ce ne una sola...direte, pure le altre città sono uniche...siii! ma Roma...è inconfondibile, Roma è immisurabile, Roma è eterna! crea un legame indissolubile con te stesso, s'innesca un meccanismo di dipendenza, per cui ogni cosa che fai nella vita, ovunque vai, torni sui passi di Romolo e Remo. Non si rimane indifferenti alle notti trasteverini romane, tra una bottiglia di vino rosso, qualche formaggio particolare e una crepe alla nutella...oppure ad un'amatriciana di cui il pecorino è la morte sua!;)

Non pensate che vi bastino 3 giorni per assuefarvi...soprattutto se avete amici che vi accolgono...non basterebbe una vita...come non basta un'eternità per far assaporare a tutta l'umanità il gusto agrodolce delle vie, dei resti e della modernità di Roma... Non credo di aver mai sentito qualcuno a cui non piaccia la città delle chiese e dei fori...tutti subiscono la sua calamità e le sue pietre di memoria...non esiste null'altro di simile...qualcosa ti porterà a Roma...è inevitabile!

...на път към София, Рим, Брюксел...

...на път се тръгва с удоволствие, но и с очаквания, които не винаги следят дневния ред и надеждите....хората не са това, за което се представят, ситуациите не са винаги, тези които сме си мислели! Нещо неочаквано ще се случи, нещо, за което си изгубил вяра...се случва...почти невероятно, но факт! Вълшебството на обстоятелствата, през които живота ни прекарва.... не ви ли кара да се замисляте, че нищо не е случайно, че всичко идва с времето си, и че не трябва  по никаква причина да се отказваме от живота ни...защото живота не е работата, колите и парите...живот означава изживяване и съучастничество, живот означава да рискуваме и да не изпитваме страх от неща, които не биха могли да ни навредят...само смърта и данаците не могат да се избегнат! :) както би казал Jim Morrison - "[...] People are taught that pain is evil and dangerous. How can they deal with love if they're afraid to feel? Pain is meant to wake us up. People try to hide their pain. But they're wrong. Pain is something to carry, like a radio. You feel your strength in the experience of pain. It's all in how you carry it. That's what matters. Pain is a feeling. Your feelings are a part of you. Your own reality. If you feel ashamed of them, and hide them, you're letting society destroy your reality. You should stand up for your right to feel your pain.” Ако се страхуваме и вегетираме, къде ще стигнем? нима искаме да прекараме живота си като тава с кифли и да чакаме да бъдем изядени от някой лаком чичко, който е като цар Мидас, каквото и да докосне се превръща в злато. Златото е хубаво, да, но ако и ние самите се превърнем в злато...какво ще стане тогава?
Представете си да се хванем за ръчичка и да се строим в една линия по един единствен одобрен начин, без различаване между това, което мислим за добро и, това което мислим за лошо. Не, че не сме тръгнали в тази посока, ама все пак, нали, различаваме се един от друг... или може би не?
На вас коментарите...

Неделя в София

Снежна и студена е София, нехванатите от лопатите и метлите снежинки покриват градините, сградите, площадите и статуите. Тихо е, но това е само за няколко часа и само за неделничните дни, трафика е непрестанен, няма час пик в София. В Рим, както в много от големите европейски (и не само) градове, големите задръствания спазват графика. Когато хората са на работа не си стоят в колите, нали? Не знам... имам чуството, че ние сме напреднали с материяла...ние българите сме напред в много неща. Трябва да се гордеем с това, е как? има ли съмнение? в конкуренция сме със Съединените Американски Щати за моловете! Опа, това да ли е за гордеене? в същност не съм сигурна с какво трябва да се гордеем в момента. Нещата се променят в непознати посоки, или по-точно твърде познати за българската аудитория, която седи кротко и пасивно, понякога и активно, и която наблюдава развиващите се обстоятелства. Раздразнително се отнасят, плюят всичко и всички, дават вината на другите - никога не сме доволни за нищо, дори когато имаме всичко си казваме "добре, ама..". Този наш чип, който е за препрограмиране ни създава много проблеми, които ни пречат да вървим по правилния път по подходящ начин, с поглед към по-доброто бъдеще за нас и за нашите деца. Иначе ще си заминават и те, ще изоставят страната и няма да има такава повече! Това ли искаме?

Хайде да се замислим сериозно...