30

На 30, може би, тепърва почвам да разбирам каква ми е целта.
Пак добре, много хора не го разбират никога, след което почват от начало. Капризно е. Страшно е. Доволна съм, че отдавна очертавам, търся и прекосявам дълбините и паралелите на съзнанието и душата, само и само за да разбера какво се случва, защо съм и сме тук.
Виждам в далечината голямата картина, която се появява плахо на хоризонта, добре очертана, ясна и съвършена. За мен още не е, но хващам тези обаятелни очертания, които всъщност са част от мен, част от всичкото. Гмуркам се в тях в ежедневието и разнообразието на живота, опитвайки се да се сдобия с малко информация, да осъзная и съзря лъчи от това, което ми предстои. Човеци сме, хора сме. Трудно е. Наистина. Но вярата в нас и в безкрайността и силата, може да ни съживи и даде сили за всичко.
Тук съм. Жива съм. Имам цел. Една, няколко. Слушайте и съзерцавайте. За нас е всичко, поискайте, почукайте, почакайте и ще ви бъде дадено.
Живот. Любов.

Интуиция - всичко е вътре в нас

Позволете ми малко здравословно нахална мъдрост от висотата на моите 30 години в този живот (всички знаем или почти, че абсолютно не възрастта определя каквото и да било, особено когато става въпрос за начин на живеене и градене на нещо).
Та, важно е всички да осъзнаваме все повече как ние сме това което мислим и градим в мозъците и сърцата ни! Ние привличаме и това, което не искаме мислейки колко не го искаме! И то точно обратното се случва...еми, помислете, върнете лентата назад във всеки един момент в живота ви, хубавите и лошите, проследете нишката на събитията, срещите, думите, решенията...не е ли всичко свързано и следствие? А виним всичко и всеки друг за неуспехите ни и грешните/несполучливи връзки... Никой не ни е виновен! Ако разберем, че нашето щастие е в нас и зависи от нас, успехът ни зависи от нас, здравето ни зависи от нас и да срещнеш "правилния" партньор за нас самите, пак зависи от нас! Работата върху себе си, признаването на грешките и кривините ни и смирението ще ни направят хора с хората! Сами се унищожаваме и хвърляме в океана с акулите. Тези наши егоизъм, егоцентризъм и арогантност ще ни попилеят! Ако усетите, че човекът не е за вас и не се чувствате комфортно и хармонично, няма смисъл да продължавате да се измъчвате, същото важи за всичко друго - работа, приятели и т.н... Разрешението не е да се плюе човека - той ще е идеален за някой друг, просто не е съвместим с вас. Точка. И любовта е любов - връзката не е за да лекува рани и да прикрива или ражда страхове. Или усещаме, че е за нас или не - да работим върху интуицията си и да не се измъчваме, с който не ни е ок, няма страшно да сме сами и да работим върху себе си, това може да помогне да се подобрим и да привлечем за нас хармоничното!
Това е. Амин :)

Трябва ...

Трябва!
Нали? да, може би не...кой знае. Но трябва. Това, онова, училище, обноски, това трябва така, онова трябва така...
Кое трябва, как трябва? какво значи трябва?
Някой може ли да ми обясни значението на тази думичка, която бих сложила в графа "паразитни". Нужно ли е, необходимо, изисква се? Ама за кого е нужно и необходимо? и кой го изисква?
Злоупотребяваме с този глагол защото самите ние злоупотребяваме с очакванията, които имаме от всеки и всичко. От и към близките ни, приятелите ни, човека, който обичаме, домашните ни любимци, държавата, времето, колите ни, банките, заведенията, всичко! Много сме добри на очаквания и думи ... бла бла на Н степен както винаги!
Но от къде на къде ще натоварваме цялото човечество с "трябва" "must", "should", "devi", "devoir", "müssen" и т.н... Не трябва ли всеки да решава за себе си кое е необходимо, какво му е нужно и с кое се чувства добре. Не трябва ли всеки всъщност да не трябва да прави каквото някой някога е решил? Защо трябва да следим едни и същи насоки и правила за всичко?
Това е отровата на нашето време, и въобще на човечеството...очакванията, чаканията, надеждите, че нещата ще се случат точно както ни се нрави. Но не разбираме, че има толкова странични, свише, безкрайни варианти на всяко нещо, че трябва да съумеем да живеем в хармония един с друг, да опознаем другия, да сме мобилни и гъвкави, да се интересуваме искрено от другия, да запомним името му, да запомним малките детайли, който правят човека. Много сме заети със себе си и с какво трябва и не трябва!
Много е трудно цялото човечество и всичките ни отношения...много сме далеч от съвършенство и признание. Работим по въпроса, някои от нас...но за да станем повече, трябва да си свалим маските, които всички носим, да съблечем броните и облеклата, които ни покриват и удушават и не ни позволяват да се вгледаме в себе си и в другите...стига сме се прескачали и пренебрегвали...нека бъдем заети със себе си и едновременно с другите по здравословен начин, дълбок и искрен...нека си разкрием рани, страхове, гняв, ярости и слабости... да ги видим, да ги разберем, да ги приемем и да се подобрим. Това е пътят!
Време е сами да си подобрим живота, околната среда, отношенията, света!

Една година в живота

Една година в събота. Толкова време толкова бързо, но все едно миналия месец! Дни на размисъл върху всичко в живота ми, сравнително тежки дни и седмици! Силна емоционалност, равносметка и планове. Преживявам сега катарзиса, година след това. Промяната е на път, прати ми любовта ин примис. Сега следва пречистването. Спрях пушенето, почнах тренировки, смених прическата драстично и нови хоризонти и предизвикателства изникват пред очите ми! Нищо не е лесно в този живот, и най-"късметлийте" срещат трудности! Въпросът е как ще се отнесеш към всяко препядствие! Няма законност, важното е да си себе си, да се изправяш пред всяка трудност с увереност и достойнство! И дори когато изпадпеш в дупка, да намериш силата в себе си да се изправиш и както Джеймс Бонд, да си оправиш яката и косата и да тръгнеш отново! Всичко е за по-добро!
Хайде стига философии! Пийс приятели!

What is your hiding place?

Everyone has its own hiding place, whether somewhere deep inside, or outside in the world, every human being try to hide sometimes. We hide from the others, we hide from the light, we hide from the dark, from the pain, from love, from happiness and we usually hide from ourselves!
We create shelves and masks, different ones for the different situations, for the different people we meet and share our days with. We are scared of what people might think of us, of what bloody society could say and who might point their fingers at us. Why haven't we got the guts to be who we are and what we wanna be. Why are we so damn fragile and insecure! We always have the answer ready when something wrong or bad happens "It wasn't me" or "I was not thinking" or "I wasn't myself". NO!
You were yourself. You just cannot admit it! We just make choices led by our heart, guts or minds. But these are our choices. We are responsible for every step we take, every path we create and every decision we make. There is a karma and a path of course but we are the leaders, we have to act and improve!
The point is that, because of fear we impersonate other personalities to hide our true ones. And a common mistake we all make, is thinking that everyone of us has ONE personality! this is obviously bullshit, deep inside while reading my words you know you are made of a variety of extraordinary, unique, beautiful sides, which define you and who you really are. Why do we feel the need to experience other sides from other people, from popular individuals? why can't we just be who we are! and why we say "he's nuts!" when someone is really revealing himself in all his spectrum of being?
Can't we just stop for a damn moment, think and concentrate on ourselves and let it be?
We create our webs of lies, intrigues, falsity and promiscuous realities just to please everyone or someone in particular. And when things start to get real, we shit our pants and run! Or things just go screw themselves because we were creating a fake "me" and a fake reality. But it's obvious this can't stand up a long time, at the end of the day it all crumbles down!
And at the end of the day, we create US, we create our reality and we create our present and future. Look back and reconnect all the dots, how things went, how they happened, what were our moves and decisions and

what they led to!
He have to grow some balls and be proud of what we are no matter what!
Be. Smile. Breathe. Believe. Do.

Аз и Кралят

Простихме си с един поглед, но дълго време не разбирах, че си е извървял пътя и вече искаше само спокойствие и една добра дума.

Една добра дума, толкова ли бях задръстена и егоист – едно си знаех, едно си баех! Не исках да го виждам така да изгасва защото знаех, но какво от това, като съм знаела...

Сега разбирам какво е било онова чувство, когато вече не е физически тук, усещала съм вътре в мен, но все още се усъвършенствам.

Изминал си е живота – наситен, напрегнат, изпълнен с радости, силни емоции, както почти в никоя друга професия. Изпомпва в сърцето кръв, стига до главата. Смях, скандали, сълзи, сцени, роли, стотици превъплъщенията, може би ти самия си се обърквал понякога и от роля не си излизал – измъчения крал, кръвопроливен инквизитор, усмихнатият дявол, владетели, свалячи, старци ...Сигурно вживяването е било много силно.

Бях с капаци, не виждах, не разбирах, може би не исках...беше по-лесно да се цупя, но всичко си е за урок и на края си простихме с един поглед, с половин дума се разбрахме. Съжалявам, че не съм се усетила по-рано, да те разбера, да се разбера, да вникна в нас.

Но вече знам, и се потвърди онова чувство, дълбоко в мен, в душата, нещата винаги се подреждат. Знаех как ще се чувствам след като си отидеш от тук, знаех много неща, послушах гласа си и се оказа прав – много прав.

И с теб сме свързани все още и ще бъдем винаги, спокойна съм, знам, че и ти си спокоен, свободен си. Ще се видим някой ден, но още не ...някой ден!

Ще видиш как ще си подредя всичко, то се случва вече, но ти всъщност вече знаеш, видял си, повярвал си, разбрал си как да се свържеш с мен. Отдавна е писано така и аз сега осъзнавам много неща, усещала съм ги, но не съм обръщала внимание. Защо ли? Защото сме запушили истинктите си с глупости, задръстени сме и правим грешки. Страхуваме се – колко глупаво!

Но, когато си поръчаме на Вселената и знаем как да чакаме, тя ни връща, което искаме! Но най-важното е да се научим да слушаме ...