...на път към София, Рим, Брюксел...

...на път се тръгва с удоволствие, но и с очаквания, които не винаги следят дневния ред и надеждите....хората не са това, за което се представят, ситуациите не са винаги, тези които сме си мислели! Нещо неочаквано ще се случи, нещо, за което си изгубил вяра...се случва...почти невероятно, но факт! Вълшебството на обстоятелствата, през които живота ни прекарва.... не ви ли кара да се замисляте, че нищо не е случайно, че всичко идва с времето си, и че не трябва  по никаква причина да се отказваме от живота ни...защото живота не е работата, колите и парите...живот означава изживяване и съучастничество, живот означава да рискуваме и да не изпитваме страх от неща, които не биха могли да ни навредят...само смърта и данаците не могат да се избегнат! :) както би казал Jim Morrison - "[...] People are taught that pain is evil and dangerous. How can they deal with love if they're afraid to feel? Pain is meant to wake us up. People try to hide their pain. But they're wrong. Pain is something to carry, like a radio. You feel your strength in the experience of pain. It's all in how you carry it. That's what matters. Pain is a feeling. Your feelings are a part of you. Your own reality. If you feel ashamed of them, and hide them, you're letting society destroy your reality. You should stand up for your right to feel your pain.” Ако се страхуваме и вегетираме, къде ще стигнем? нима искаме да прекараме живота си като тава с кифли и да чакаме да бъдем изядени от някой лаком чичко, който е като цар Мидас, каквото и да докосне се превръща в злато. Златото е хубаво, да, но ако и ние самите се превърнем в злато...какво ще стане тогава?
Представете си да се хванем за ръчичка и да се строим в една линия по един единствен одобрен начин, без различаване между това, което мислим за добро и, това което мислим за лошо. Не, че не сме тръгнали в тази посока, ама все пак, нали, различаваме се един от друг... или може би не?
На вас коментарите...

Неделя в София

Снежна и студена е София, нехванатите от лопатите и метлите снежинки покриват градините, сградите, площадите и статуите. Тихо е, но това е само за няколко часа и само за неделничните дни, трафика е непрестанен, няма час пик в София. В Рим, както в много от големите европейски (и не само) градове, големите задръствания спазват графика. Когато хората са на работа не си стоят в колите, нали? Не знам... имам чуството, че ние сме напреднали с материяла...ние българите сме напред в много неща. Трябва да се гордеем с това, е как? има ли съмнение? в конкуренция сме със Съединените Американски Щати за моловете! Опа, това да ли е за гордеене? в същност не съм сигурна с какво трябва да се гордеем в момента. Нещата се променят в непознати посоки, или по-точно твърде познати за българската аудитория, която седи кротко и пасивно, понякога и активно, и която наблюдава развиващите се обстоятелства. Раздразнително се отнасят, плюят всичко и всички, дават вината на другите - никога не сме доволни за нищо, дори когато имаме всичко си казваме "добре, ама..". Този наш чип, който е за препрограмиране ни създава много проблеми, които ни пречат да вървим по правилния път по подходящ начин, с поглед към по-доброто бъдеще за нас и за нашите деца. Иначе ще си заминават и те, ще изоставят страната и няма да има такава повече! Това ли искаме?

Хайде да се замислим сериозно...