30

На 30, може би, тепърва почвам да разбирам каква ми е целта.
Пак добре, много хора не го разбират никога, след което почват от начало. Капризно е. Страшно е. Доволна съм, че отдавна очертавам, търся и прекосявам дълбините и паралелите на съзнанието и душата, само и само за да разбера какво се случва, защо съм и сме тук.
Виждам в далечината голямата картина, която се появява плахо на хоризонта, добре очертана, ясна и съвършена. За мен още не е, но хващам тези обаятелни очертания, които всъщност са част от мен, част от всичкото. Гмуркам се в тях в ежедневието и разнообразието на живота, опитвайки се да се сдобия с малко информация, да осъзная и съзря лъчи от това, което ми предстои. Човеци сме, хора сме. Трудно е. Наистина. Но вярата в нас и в безкрайността и силата, може да ни съживи и даде сили за всичко.
Тук съм. Жива съм. Имам цел. Една, няколко. Слушайте и съзерцавайте. За нас е всичко, поискайте, почукайте, почакайте и ще ви бъде дадено.
Живот. Любов.