Простихме си с един
поглед, но дълго време не разбирах, че си е извървял пътя и вече искаше само спокойствие
и една добра дума.
Една добра дума,
толкова ли бях задръстена и егоист – едно си знаех, едно си баех! Не исках да
го виждам така да изгасва защото знаех, но какво от това, като съм знаела...
Сега разбирам какво е
било онова чувство, когато вече не е физически тук, усещала съм вътре в мен, но
все още се усъвършенствам.
Изминал си е живота –
наситен, напрегнат, изпълнен с радости, силни емоции, както почти в никоя друга
професия. Изпомпва в сърцето кръв, стига до главата. Смях, скандали, сълзи,
сцени, роли, стотици превъплъщенията, може би ти самия си се обърквал понякога и
от роля не си излизал – измъчения крал, кръвопроливен инквизитор, усмихнатият
дявол, владетели, свалячи, старци ...Сигурно вживяването е било много силно.
Бях с капаци, не
виждах, не разбирах, може би не исках...беше по-лесно да се цупя, но всичко си
е за урок и на края си простихме с един поглед, с половин дума се разбрахме. Съжалявам,
че не съм се усетила по-рано, да те разбера, да се разбера, да вникна в нас.
Но вече знам, и се
потвърди онова чувство, дълбоко в мен, в душата, нещата винаги се подреждат. Знаех
как ще се чувствам след като си отидеш от тук, знаех много неща, послушах гласа
си и се оказа прав – много прав.
И с теб сме свързани
все още и ще бъдем винаги, спокойна съм, знам, че и ти си спокоен, свободен си.
Ще се видим някой ден, но още не ...някой ден!
Ще видиш как ще си
подредя всичко, то се случва вече, но ти всъщност вече знаеш, видял си,
повярвал си, разбрал си как да се свържеш с мен. Отдавна е писано така и аз
сега осъзнавам много неща, усещала съм ги, но не съм обръщала внимание. Защо
ли? Защото сме запушили истинктите си с глупости, задръстени сме и правим
грешки. Страхуваме се – колко глупаво!
Но, когато си поръчаме
на Вселената и знаем как да чакаме, тя ни връща, което искаме! Но най-важното е
да се научим да слушаме ...
