Да допуснем,че сме прави, но не сме...

Замисляли ли сте се какво би казал Христос ако беше сред нас в днешно време? може би, би живял като отшелник далеч от всичко, на пример като в "7 години в Тибет"...какво правим със себе си? разбирам, че е трудно да се справим със всичко, но е винаги и само въпрос на избор. Няма "не мога" или "нямах избор". Винаги има избор, стига човек да не реши да мине през по-прекия път. Толкова сме се отчуждили един от друг, не познаваме себе си, а претендираме да знаем всичко за заобикалящите ни. И имаме смелостта и наглостта да си позволяваме да съдим и обсъждаме всичко и всички без дори за секунда да се замислим защо е така. Защо конкретен човек реагира така, защо е настроен по определен начин. Веднага се изказваме следвайки някакви си предопределени схеми и протоколи от не знам си кой и си мислим, че ние сме най-великите и най-точните. Особено в българския народ стремежа да съдим и критикуваме е неограничен. И да завиждаме и да унищожаваме от други стореното. Защо си мислим, че сме прави, когато грешим и рушим със собствените си ръце! много е тъжно и жалко, нека спрем този опустошителен процес на деградация. Нека променим нещата...то тръгва от нас...не от правителства, президенти, институции! от народа, от индивидите!