Какво се случва когато всичко се върти "около" Малката, семиотиката и автентичния Созопол и когато palachinkite са жизнено важен елемент ...

Първото усещане е като в Big Brother ... не гледам българския вариант, твърде много просташко ми изглежда...но съм гледала дълго време италианското(и то си е простичко), не се срамувам да го казвам...като много хора, които казват "аз не гледам това нещо" с пренебрежение, ама в същност си го гледат и коментират, което ми звучи точно като "аз не съм гласувала за Берлускони", ама няколко пъти печели... както и да е...
Защо ми е такова усещането? един по един семиотиците, антрополозите и рекламистите пристигат във Вип зоната (не ви ли звучи бигбродърски), в Булбанк и в съседните къщички. Настаняваме се. Първата вечер сме все още на свобода, не сме още част от школата, имаме все още време да размислим. Но това не се случва. Срамежливо излизаме, обикаляме, пием по едно и решаваме да не укъсняваме много по две причини - циганчето и покахонтас вече две нощи са лудували, а на всички нас ни очакваха 10 дълги дни и нощи и по мой съвет, си легнахме по-раничко.
На сутринта, като по повикване, цялото семиотично общество се събира на закуска. Подхождаме бавно и с лека съмнителност. Ще призная, че миналата година ми беше доста по-притеснено, не познавах никой, не знаех какво да очаквам. Но тази година се чуствах като Леонидас, водех напред моята малка армия, пробивайки семиотичните предели. Този път бях с колегите си, хубава оформена групичка, която се оказа много по-сплотена от колкот сме очаквали. Познавах вече половината хора там в школата, преподаватели, студенти ... 10 часа е, откриване на школата, абсолютно всички присъстват. запомнете този момент, няма да се случи отново :) обясни ни се какво, как, дадоха ни задачки, пожелаха ни на добър час и хайде! от там нататък, верига обстоятелства, случки, познанства, интересни лекции, презентации, но и не всички толкова вдъхновяващи, ядене от шведската маса (така и нямаше шведи на тази школа), пиене на не толкова качествено бяло вино, погледи, смях, снимане...http://www.youtube.com/watch?v=0UjsXo9l6I8 пеене, шотчета с маслинка...българи, италианци, испанци, гърци, естонци, финландци ... вървим по улиците между различните задължителни точки на града...закрихме заведения, останахме без сензационните палачинки... но това е част от този неповторим experience!
Някои неща ще си останат непокътнати по уличките и в чашите на Созопол, ще си ги спомняме така, както са били, няма да ги изменяме, ще бъдат стоп кадър в нашето съзнание. Докато не избледнеят леко във времето и не бъдат изместени от други спонтанни и уникални изображения в нашето подбиращо съзнание, в нашата не толкова истинктивна реалност, в която когнитивното усещане (нещо да ви напомня) е по-силно от всичко понякога.
Споделянето на едни и същи места, неща, ситуации, емоции от голяма група хора, затворени в един и същ периметър, придава един уникален и неповторим вкус на случващото се. Всеки ще го опише по различен начин, усещанията ще се различават. Предполагам, че колегите антрополози ще могат да извлекът информация и факти за някой интересен доклад.
Ами, мога още много да пиша, но някой неща ще си ги държим за себе си...и догодина пак, или по-рано някъде по паралелите...
(и простете ми ако има правописни грешки, със сигурност има)