Аман от ... ! (който иска да разбира...)

Толкова са предубедени хората и толкова леко си се разхождат по течението, че не използват интелекта си - особено тези, които го притежават в малко количество. Хаха! цинично ли звуча или реалистично?! Тази моя публикация е от преди 2 месеца, но тези дни ми се налага да я "копи пейстна" и да допълня малко към нея, защото се случват все неща, които ме навеждат на тези мисли ... натрупа сняг и отново държавата не си е свършила работата! на няколко други места по света по същото време се случи същото, бетствия, жертви, но никой не сочи с пръст към властващите, нито най-малко седят философски като "мислителят на Роден" и чакат, а си запретват ръкавите и всички заедно помагат, стържат, чистят и си карат колите без мрънкане! и ругаенето срещу България или "суппортването" на великите, които уж се изказват за нас, т.е. около псевдо умбертоековски изказвания или реални такива срещу родината ни ... като, че ли сънародниците ми само това чакат и веднага политиците са единствените виновни! В България вече знаем всички, че и следващите правителства ще са виновни и ще развалят държавата! абееее, малко се стегнете! Какво да се прави ... казваш А и някой си прави извод Я без да са попитали, без капка разсъждение, ей така почват да съдят от завист, от липса на култура, на такт, от безкрайна тъга и скука в собствения им живот. До преди известно време се хващах на тези долни провокации, ама честно казано си падах определено под нивото и си хабих нервите - за кого? за тоя дето ...  Аман от комплексирани хора, от недоволни от собствените си постижения или липса на такива! аман от оплаквания за щяло и нещяло! аман от завистливи хора, които вместо да си гледат работата и да си поправят недостатаците, само плюят и намират нечии други кусури под дърво и камък, само и само да не се погледнат в огледалото и да почнат промяната от тях самите! аман от нацупени хора и отрицателно настроение и поведение - до костния мозък! аман от чуство за малоценност от ляво, от дясно ... където и да погледнеш ... вече ги усещам от разстояние и ако мога бягам, ако не мога играя - и доста съм обиграна вече!

Да сме живи и здрави всички и да се обичаме повечко, да се вглеждаме вътре в себе си и промяната от нас самите да започне, да разберем къде бъркаме, къде можем да се поправим ... да не очакваме все някой друг да ни оправя ... да обичаме себе си и да се обичаме! да се усмихваме! да забравим за злобата и нихилизма! да сме по-съединени и силни! това е основата... малките жестове ... Carpe diem!