Снежна и студена е София, нехванатите от лопатите и метлите снежинки покриват градините, сградите, площадите и статуите. Тихо е, но това е само за няколко часа и само за неделничните дни, трафика е непрестанен, няма час пик в София. В Рим, както в много от големите европейски (и не само) градове, големите задръствания спазват графика. Когато хората са на работа не си стоят в колите, нали? Не знам... имам чуството, че ние сме напреднали с материяла...ние българите сме напред в много неща. Трябва да се гордеем с това, е как? има ли съмнение? в конкуренция сме със Съединените Американски Щати за моловете! Опа, това да ли е за гордеене? в същност не съм сигурна с какво трябва да се гордеем в момента. Нещата се променят в непознати посоки, или по-точно твърде познати за българската аудитория, която седи кротко и пасивно, понякога и активно, и която наблюдава развиващите се обстоятелства. Раздразнително се отнасят, плюят всичко и всички, дават вината на другите - никога не сме доволни за нищо, дори когато имаме всичко си казваме "добре, ама..". Този наш чип, който е за препрограмиране ни създава много проблеми, които ни пречат да вървим по правилния път по подходящ начин, с поглед към по-доброто бъдеще за нас и за нашите деца. Иначе ще си заминават и те, ще изоставят страната и няма да има такава повече! Това ли искаме?
Хайде да се замислим сериозно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар