Една година в живота

Една година в събота. Толкова време толкова бързо, но все едно миналия месец! Дни на размисъл върху всичко в живота ми, сравнително тежки дни и седмици! Силна емоционалност, равносметка и планове. Преживявам сега катарзиса, година след това. Промяната е на път, прати ми любовта ин примис. Сега следва пречистването. Спрях пушенето, почнах тренировки, смених прическата драстично и нови хоризонти и предизвикателства изникват пред очите ми! Нищо не е лесно в този живот, и най-"късметлийте" срещат трудности! Въпросът е как ще се отнесеш към всяко препядствие! Няма законност, важното е да си себе си, да се изправяш пред всяка трудност с увереност и достойнство! И дори когато изпадпеш в дупка, да намериш силата в себе си да се изправиш и както Джеймс Бонд, да си оправиш яката и косата и да тръгнеш отново! Всичко е за по-добро!
Хайде стига философии! Пийс приятели!

What is your hiding place?

Everyone has its own hiding place, whether somewhere deep inside, or outside in the world, every human being try to hide sometimes. We hide from the others, we hide from the light, we hide from the dark, from the pain, from love, from happiness and we usually hide from ourselves!
We create shelves and masks, different ones for the different situations, for the different people we meet and share our days with. We are scared of what people might think of us, of what bloody society could say and who might point their fingers at us. Why haven't we got the guts to be who we are and what we wanna be. Why are we so damn fragile and insecure! We always have the answer ready when something wrong or bad happens "It wasn't me" or "I was not thinking" or "I wasn't myself". NO!
You were yourself. You just cannot admit it! We just make choices led by our heart, guts or minds. But these are our choices. We are responsible for every step we take, every path we create and every decision we make. There is a karma and a path of course but we are the leaders, we have to act and improve!
The point is that, because of fear we impersonate other personalities to hide our true ones. And a common mistake we all make, is thinking that everyone of us has ONE personality! this is obviously bullshit, deep inside while reading my words you know you are made of a variety of extraordinary, unique, beautiful sides, which define you and who you really are. Why do we feel the need to experience other sides from other people, from popular individuals? why can't we just be who we are! and why we say "he's nuts!" when someone is really revealing himself in all his spectrum of being?
Can't we just stop for a damn moment, think and concentrate on ourselves and let it be?
We create our webs of lies, intrigues, falsity and promiscuous realities just to please everyone or someone in particular. And when things start to get real, we shit our pants and run! Or things just go screw themselves because we were creating a fake "me" and a fake reality. But it's obvious this can't stand up a long time, at the end of the day it all crumbles down!
And at the end of the day, we create US, we create our reality and we create our present and future. Look back and reconnect all the dots, how things went, how they happened, what were our moves and decisions and

what they led to!
He have to grow some balls and be proud of what we are no matter what!
Be. Smile. Breathe. Believe. Do.

Аз и Кралят

Простихме си с един поглед, но дълго време не разбирах, че си е извървял пътя и вече искаше само спокойствие и една добра дума.

Една добра дума, толкова ли бях задръстена и егоист – едно си знаех, едно си баех! Не исках да го виждам така да изгасва защото знаех, но какво от това, като съм знаела...

Сега разбирам какво е било онова чувство, когато вече не е физически тук, усещала съм вътре в мен, но все още се усъвършенствам.

Изминал си е живота – наситен, напрегнат, изпълнен с радости, силни емоции, както почти в никоя друга професия. Изпомпва в сърцето кръв, стига до главата. Смях, скандали, сълзи, сцени, роли, стотици превъплъщенията, може би ти самия си се обърквал понякога и от роля не си излизал – измъчения крал, кръвопроливен инквизитор, усмихнатият дявол, владетели, свалячи, старци ...Сигурно вживяването е било много силно.

Бях с капаци, не виждах, не разбирах, може би не исках...беше по-лесно да се цупя, но всичко си е за урок и на края си простихме с един поглед, с половин дума се разбрахме. Съжалявам, че не съм се усетила по-рано, да те разбера, да се разбера, да вникна в нас.

Но вече знам, и се потвърди онова чувство, дълбоко в мен, в душата, нещата винаги се подреждат. Знаех как ще се чувствам след като си отидеш от тук, знаех много неща, послушах гласа си и се оказа прав – много прав.

И с теб сме свързани все още и ще бъдем винаги, спокойна съм, знам, че и ти си спокоен, свободен си. Ще се видим някой ден, но още не ...някой ден!

Ще видиш как ще си подредя всичко, то се случва вече, но ти всъщност вече знаеш, видял си, повярвал си, разбрал си как да се свържеш с мен. Отдавна е писано така и аз сега осъзнавам много неща, усещала съм ги, но не съм обръщала внимание. Защо ли? Защото сме запушили истинктите си с глупости, задръстени сме и правим грешки. Страхуваме се – колко глупаво!

Но, когато си поръчаме на Вселената и знаем как да чакаме, тя ни връща, което искаме! Но най-важното е да се научим да слушаме ...

stay SILENT and LISTEN

Those who don't understand life and its billions of sides and possibilities, will not, ever, understand death 

and what follows. Death it is just not the end. It is the beginning of what we truly are. 

Changing could be frightful. Life could be so. Death could be so. A lot of things could be. You could be 

scared of everything and feel paralized. But why surrender to fear when we can 

make our own choices and lead our way. Risk. Without risk there is now way to know. Without trying there 

is no fun. Saying "i can't" won't help, it would make things worse. Saying "i have no choice" is the worst thing 

one can say. We ALWAYS have choices. They just lead to different consequences and further choices. It is 

always fear that makes us say such stupid things. Should we be let ourself rule from fear and from others?! 

Absolutely NO! Let go of the prejudices and rational thoughts for a while. Stay SILENT and LISTEN deep

inside. Thoese two words have exactly the same letters. They are made of one. They are connected. They

are one. Like we are one with THE energy. That one that keeps us alive even after physical death. It is all 

breathtaking and we should train our senses to feel it and understand it. Don't be stuck in our everyday 

routine and say "I don't have time". This is also so wrong. One could have time for everything. Especially for 

ourselves. And this is not egoism. This is time to grow ourseleves with whatever we feel is good for us. This 

is time to understand ourselves. Time to learn to love and respect ourselves. And then we could spend all 

the time we want to love the others and listen to the others. What is greater then knowing that people can 

really count on you. And most of the time without knowing why. It is just a feeling, a connection, an alchemy 

going on between human beings. It is just there. You just know it. You just feel it. It is the so called 6th 

sense, intuition, guts, soul, inner voice...whatever you wanna call it. It is just. And you just know. You just 

are. 

Don't do what you don't feel like. What is frightening is staying in one place. Doing always the same things 

and mistakes. Being stubborn about life. And it is boring. Learn to know yourself and explore your world. It

could hurt. It could make you cry. And it could make you laugh. But that's the amazing thing of our

existence!

Когато необяснимо чувство те изумява и обърква

Един бърз поглед към Via dolorosa и необясними чувства на топлина, съчувствие, тъга, смирение и безвремие обзеха сърцето и душата ми и очите ми се насълзиха. Найстина нямам как да го коментирам...душата ми е разбрала защо, това е важното и аз просто се оставям на това завладяващо чуство когато успяваме да усетим шепота на утринните звезди, когато душата ни прошепва нежно вечни безсловни думи, истината, това което Е, това което знаем, но сме забравили. И така, видях с истинските си очи, за миг, парченце от вселенската сила, която ни е сътворила, парченце от една велика история, видях го, усетих го, усетих всяка Негова стъпка и мъчението, величието.... нека бъдат светли дни и нека светим от вътре, нека намерим нашата истина във вселенската любов!

A te che non ci sei più, ma che sei sempre con noi ...

La vita non è sempre come sembra essere

Le parole non possono esprimere cosa significhi per me

Anche se tu te ne sei andato, siamo ancora una squadra, come la tua grande Roma...

A volte mi abbandono ai ricordi, la notte in cui ti presero

Provo a dimenticare, ma non si può

Quando sono reali, i sentimenti sono difficili da nascondere

Non puoi immaginare il dolore che provo ...

Darei qualsiasi cosa per sentire metà del tuo respiro

Ma so che tu stai ancora vivendo la tua vita dopo la morte.

So che da qualche parte intorno a noi tu stai sorridendo e ci abbracci ... ti sento.

Ci guardi mentre preghiamo per te

Ogni giorno sei nei nostri pensieri

Fino al giorno in cui ti rincontreremo di nuovo ...

Nel mio cuore continuerai a essere mio amico

I ricordi mi danno la forza di cui ho bisogno per andare avanti

La forza di cui ho bisogno per credere

Ancora non riesco a credere che tu te ne sia andato...

What happens when everything spins "okolo" Malkata, semiotics and the authentic Sozopol and when palachinkite are a vital element ...

The first feeling is like in Big Brother ... i haven't been watching the bulgarian one, it's very vulgar and savage ... but i've watched many times the italian one (not that it isn't low level), i'm not ashamed of saying it ...like many people who say "i don't watch those things" but in fact they watch it, comment it...it sounds to me like "i haven't voted for Berlusconi" but the truth is that he won many elections...but whatever....

Why do I feel like this? one by one the semioticians, antropologists, advertisers arrived in the Vip zone (doesn't sound like the big bro?), in Bulbank and in the houses around. We check in. The first night we are still on the loose, we still aren't part of the school, we got time to think twice. But it doesn't happen in fact. We go out quietly, we walk around, take a drink or two and decide not to stay up late for two reasons - gipsy and pocahontas were veeeery tired of the past two nights and 10 long days and night were ahead of us, so we went sleeping a little earlier.

In the morning, the whole semiotic community gather at breakfast. We enter slowly, suspiciously (Bad).

I gotta be honest and say that last year i was uneasy at the beginning, i didn't know anyone, didn't know what to expect. But this year i'd say i felt a bit like Leonidas, leading my little army breaking through the semiotic limits. This time I was with my colleagues, we were a well formed group which turned out to be a great team.

And i knew part of the other students and professors ... so it's 10 o'clock, the opening of the school, every single one is there ... remember this moment, it won't happen again :) they explained to us what it's all about, what we should do, they wished us good luck, etc... and from that moment on, a chain of events was unleashed, circumstances, meetings, interesting lectures and presentations, some not so exciting, eating from the swedish table (that's how we say in bulgarian), but there weren't swedish people, drinking a white wine whose quality hmmm...never mind! looks, laughs, shooting, photographing, singing http://www.youtube.com/watch?v=0UjsXo9l6I8 (and not only), shots with olives (some of you were amazed by it), bulgarians, italians, spanish, greeks, estonians, finlands...i certainly miss someone ... we walk the streets among the must points of town, we closed a few bars, only Malkata stayed and we filled it...we remained without palachinki at the end...but that's all part of this amazing experience!

Some things will stay that way, intact in the streets and the glasses of Sozopol, we will remember them like this, as they were, like a polaroid, we won't change them, still images in our minds. Though, while time passes by they will fade a little and other spontaneous and unique images will take over our choosy and capricious consciousness, in our not so instinctive reality, in which sometimes the cognitive feeling (rings a bell?) is stronger than everything.

Sharing the same places, things, situations, emotions with a group of people, closed in one same perimeter, transmits a unique taste to all that happens. Sure, everyone will describe things in different ways, the perceptions and sensations are different but they complete each others.

I could write so much more, but we let some things stay unspoken ... and next year we could meet again in Sozopol or somewhere around the world....

Какво се случва когато всичко се върти "около" Малката, семиотиката и автентичния Созопол и когато palachinkite са жизнено важен елемент ...

Първото усещане е като в Big Brother ... не гледам българския вариант, твърде много просташко ми изглежда...но съм гледала дълго време италианското(и то си е простичко), не се срамувам да го казвам...като много хора, които казват "аз не гледам това нещо" с пренебрежение, ама в същност си го гледат и коментират, което ми звучи точно като "аз не съм гласувала за Берлускони", ама няколко пъти печели... както и да е...
Защо ми е такова усещането? един по един семиотиците, антрополозите и рекламистите пристигат във Вип зоната (не ви ли звучи бигбродърски), в Булбанк и в съседните къщички. Настаняваме се. Първата вечер сме все още на свобода, не сме още част от школата, имаме все още време да размислим. Но това не се случва. Срамежливо излизаме, обикаляме, пием по едно и решаваме да не укъсняваме много по две причини - циганчето и покахонтас вече две нощи са лудували, а на всички нас ни очакваха 10 дълги дни и нощи и по мой съвет, си легнахме по-раничко.
На сутринта, като по повикване, цялото семиотично общество се събира на закуска. Подхождаме бавно и с лека съмнителност. Ще призная, че миналата година ми беше доста по-притеснено, не познавах никой, не знаех какво да очаквам. Но тази година се чуствах като Леонидас, водех напред моята малка армия, пробивайки семиотичните предели. Този път бях с колегите си, хубава оформена групичка, която се оказа много по-сплотена от колкот сме очаквали. Познавах вече половината хора там в школата, преподаватели, студенти ... 10 часа е, откриване на школата, абсолютно всички присъстват. запомнете този момент, няма да се случи отново :) обясни ни се какво, как, дадоха ни задачки, пожелаха ни на добър час и хайде! от там нататък, верига обстоятелства, случки, познанства, интересни лекции, презентации, но и не всички толкова вдъхновяващи, ядене от шведската маса (така и нямаше шведи на тази школа), пиене на не толкова качествено бяло вино, погледи, смях, снимане...http://www.youtube.com/watch?v=0UjsXo9l6I8 пеене, шотчета с маслинка...българи, италианци, испанци, гърци, естонци, финландци ... вървим по улиците между различните задължителни точки на града...закрихме заведения, останахме без сензационните палачинки... но това е част от този неповторим experience!
Някои неща ще си останат непокътнати по уличките и в чашите на Созопол, ще си ги спомняме така, както са били, няма да ги изменяме, ще бъдат стоп кадър в нашето съзнание. Докато не избледнеят леко във времето и не бъдат изместени от други спонтанни и уникални изображения в нашето подбиращо съзнание, в нашата не толкова истинктивна реалност, в която когнитивното усещане (нещо да ви напомня) е по-силно от всичко понякога.
Споделянето на едни и същи места, неща, ситуации, емоции от голяма група хора, затворени в един и същ периметър, придава един уникален и неповторим вкус на случващото се. Всеки ще го опише по различен начин, усещанията ще се различават. Предполагам, че колегите антрополози ще могат да извлекът информация и факти за някой интересен доклад.
Ами, мога още много да пиша, но някой неща ще си ги държим за себе си...и догодина пак, или по-рано някъде по паралелите...
(и простете ми ако има правописни грешки, със сигурност има)

Аман от ... ! (който иска да разбира...)

Толкова са предубедени хората и толкова леко си се разхождат по течението, че не използват интелекта си - особено тези, които го притежават в малко количество. Хаха! цинично ли звуча или реалистично?! Тази моя публикация е от преди 2 месеца, но тези дни ми се налага да я "копи пейстна" и да допълня малко към нея, защото се случват все неща, които ме навеждат на тези мисли ... натрупа сняг и отново държавата не си е свършила работата! на няколко други места по света по същото време се случи същото, бетствия, жертви, но никой не сочи с пръст към властващите, нито най-малко седят философски като "мислителят на Роден" и чакат, а си запретват ръкавите и всички заедно помагат, стържат, чистят и си карат колите без мрънкане! и ругаенето срещу България или "суппортването" на великите, които уж се изказват за нас, т.е. около псевдо умбертоековски изказвания или реални такива срещу родината ни ... като, че ли сънародниците ми само това чакат и веднага политиците са единствените виновни! В България вече знаем всички, че и следващите правителства ще са виновни и ще развалят държавата! абееее, малко се стегнете! Какво да се прави ... казваш А и някой си прави извод Я без да са попитали, без капка разсъждение, ей така почват да съдят от завист, от липса на култура, на такт, от безкрайна тъга и скука в собствения им живот. До преди известно време се хващах на тези долни провокации, ама честно казано си падах определено под нивото и си хабих нервите - за кого? за тоя дето ...  Аман от комплексирани хора, от недоволни от собствените си постижения или липса на такива! аман от оплаквания за щяло и нещяло! аман от завистливи хора, които вместо да си гледат работата и да си поправят недостатаците, само плюят и намират нечии други кусури под дърво и камък, само и само да не се погледнат в огледалото и да почнат промяната от тях самите! аман от нацупени хора и отрицателно настроение и поведение - до костния мозък! аман от чуство за малоценност от ляво, от дясно ... където и да погледнеш ... вече ги усещам от разстояние и ако мога бягам, ако не мога играя - и доста съм обиграна вече!

Да сме живи и здрави всички и да се обичаме повечко, да се вглеждаме вътре в себе си и промяната от нас самите да започне, да разберем къде бъркаме, къде можем да се поправим ... да не очакваме все някой друг да ни оправя ... да обичаме себе си и да се обичаме! да се усмихваме! да забравим за злобата и нихилизма! да сме по-съединени и силни! това е основата... малките жестове ... Carpe diem!

...там на едни скали, където всичко е изпълнено със живот

Има ли отговор на въпросът "какво е животът?". Най-смирен отговор би бил - не знам с точност. Животът е много неща, безкрайно много, и за всички различно. То е съвкупност от клетки, днк, химия, физика, душа, енергия, емоции, нерви, слънчевите лъчи, изгрев... Какво прави живота по-хубав или по-лош...никой не е казал 100% "животът е това или онова".

Какво определя дълбокото ни необеснимо с думи чуство, когато преживяваме определени ситуации, силни, тъжни, весели, възбужадащи, сърцераздирателни? в този точен момент всичко се усеща и се живее на 10000 обороти. Тези мигове понякога продължават цял живот, зависи дали искаш да ЖИВЕЕШ, а не само да оцеляваш! Понякога миговете протичат с няколко дни, мигове, които се запечатват в съзнанието, в сърцето и душата. Това са моменти, които могат дори да променят живота ти, да изменят гледната ти точка, да сложиш нов чифт очила, през които всичко изглежда по-ясно. Усещанията неизменно се превръщат в спомени, фотографии, думи, усмивки, сълзи, главоболия, въпроси, любопитство, разочерования... Всичко трепти вътре в теб, не разбираш какво е, но е там, готово да те потупа по гърба в трудни моменти, да те разсмее, да те разплаче ... една мисъл, един миг! До края...

Да допуснем,че сме прави, но не сме...

Замисляли ли сте се какво би казал Христос ако беше сред нас в днешно време? може би, би живял като отшелник далеч от всичко, на пример като в "7 години в Тибет"...какво правим със себе си? разбирам, че е трудно да се справим със всичко, но е винаги и само въпрос на избор. Няма "не мога" или "нямах избор". Винаги има избор, стига човек да не реши да мине през по-прекия път. Толкова сме се отчуждили един от друг, не познаваме себе си, а претендираме да знаем всичко за заобикалящите ни. И имаме смелостта и наглостта да си позволяваме да съдим и обсъждаме всичко и всички без дори за секунда да се замислим защо е така. Защо конкретен човек реагира така, защо е настроен по определен начин. Веднага се изказваме следвайки някакви си предопределени схеми и протоколи от не знам си кой и си мислим, че ние сме най-великите и най-точните. Особено в българския народ стремежа да съдим и критикуваме е неограничен. И да завиждаме и да унищожаваме от други стореното. Защо си мислим, че сме прави, когато грешим и рушим със собствените си ръце! много е тъжно и жалко, нека спрем този опустошителен процес на деградация. Нека променим нещата...то тръгва от нас...не от правителства, президенти, институции! от народа, от индивидите!

Когато всичко се руши, ние създаваме...

Всички знаем, че живеем в пълен хаос всеки ден, тичаме, срещаме се, говорим, спорим, ядосваме се, смеем се, влюбваме се, караме се, падаме, пеем, сблъскваме се с хора, със животни (в двата смисъла), почти няма човек, който да не хаби времето си пред компютъра, ядем, пием, мърморим, оплакваме се, правим диети, тренираме, пишем, пращаме смс-и, говорим по телефона за щяло и не щяло, не дишаме, ходим на йога, ругаем се, протестираме, and so on... дайте да се спрем за малко, да се срещнем на по чаша вино, което е полезно за сърцето и за организма и за настроението, да си поговорим за неща, за които не си говорим в ежедневието...за любов, за чисто изкуство, за радост и само за хубави неща и очите ни да се насладят на талантлива природа....

Чакаме ви от 18:00 часа, в четвъртак 19 май в Галерия Арте, ул. Г.С. Раковски, 183 А - София

Заблуждението плаче за почивка

...всеки изминат ден се изумявам от човешкото естество, някой път приятно изненадана, някой път на предела да избухна! като, че ли все по-малко има критично мислене и вобще някакво мислене...изобщо! последно показателство е казуса с Бен Ладен. Ама моля ви се, дайте да се замислим и да не приемаме всичко за чиста монета...като с полиграфа...той казва истината, той не! за какво говорим? сега, 9/11, кулите, виновник Бен Ладен, 10 години не го намират, крие се, търсят го, няма го, не го намират, продължават да го търсят, той се крие твърде добре, и Опа!немерихме го, пакистанците ни помогнаха (е как, много ясно!), убихме го, даже не се е съпротивил, снимахме го, изпратихме на всички фотошопираната снимка, само на Обама не я изпратихме....упс, на Обама му се вдигна рейтинга...ама какво мислите, че не са знаели каде е Бен Ладен или, че не е убит преди много време или, че никога не е съществувал?! е това, последното не е така...който иска да знае е на ясно, че семейството Бин Ладен беше/е дупе и гащи със семейство Буш...но спирам тук, защото много може да бъде написано...чакайте малко, и на Саркози му се вдигна...рейтинга..след атаката срещу Кадафи! е тук е друго нещо, което ще ме умори, народите се радват на агресивно/нападателната политика на техните владетели, и това те го знаят и разчитат на невежествето на народите! кажете ми, защо западните държави си позволяват да навлизат в чужди територии, да убиват, да сеят "демокрация" и да твърдят, че е за добро, за по-добро бъдеще. Само си помислете обратния сценарий. Ако една от тези "други" държави ни нападне защото не й харесва нашата религия, нашата политика и нашите войни, мислите ли, че ще сме много доволни и благодарни?! Както "ние" ги обвиняваме, че "те" имат оръжия "фор мас дестръкшън"(това е само пример), същото важи и за всички други(включително и "ние")...Кадафи е разпространил петрол, търговия, не е нападнал никоя държава, но те нападат него!нарушават всякакви конституции, международни закони...и т.н. поинтересувайте се...! Ама сега вниманието е изцияло към Бен Ладен...забравяйки, че са убили син и 3 внучета на Кадафи! там би могло да има сериозни последици! Не забравяйте кой е Бин Ладен, бил обучен от ЦРУ, кой е Кадафи, продава петрол на много хора, държи акции в една от най-големите банки...и т.н. и т.н.....! Но съвременните западни владетели си мислят (с право), че вярваме на всичко, което ни поднесат! Това са поредните опити да насочат вниманието към нещо, да ни разсейят от реалните факти. Поредното...и още дълго време ще се лее кръв!


P.S. watch the movie Wag the dog

Сензация

Вижте, каквото и да стане, то ще е за добро! така си мислия всяка сутрин, всеки ден, всяка вечер, но преди сутрешната мисъл, чувам едно малко тъничко гласче, което изглежда казва "Не ставай, рано е, има време, полежи си още малко"... със сигурност не е негова вината, всеки сам за себе си е виновен...докато не дойде някой "удобен" с който да се захванем и да стане изкупителната ни жертва...така сме ние хората, винаги търсим вината в някой друг, в нещо друго - като че ли нещата са живи същества и ни причиняват лошо - и се поставяме в позицията на жертва. Много обичаме да се правим на жертва, да се оплакваме, да тежим на другите с нашите ежедневни драмички, мислейки, че като се оплачем ще постигнем нещо - в същност не само че нищичко не се постига, а на всичкото отгоре си влошаваме положението. Колкото по-негативно сме настроени, толкова повече си навличаме лоши чуства, грешни случки и неприятности. Защо всички се оплакват в България, защо всички обвиняват някой, защо всички са нацупени, защо всички се нагрубяват помежду си? не разбираме как всичко това ни води до лошо, да имаме още повече проблеми, раняваме си душата и кармата и ще си носим последиците. С оплакване и нагрубяване абсолютно нищо добро няма да получим! Нека погледнем малко в себе си и си представим как бихме могли да сме способни на всичко, ако само си въобразим, че можем и ако наистина повярваме и не се отказваме! Това би било сензация да го постигнем!
http://www.youtube.com/watch?v=ABSXJiYQFuI

Some do it, some just persevere

Do you think is possible to just blow out one entire nation? Come on...i know you would like to scare the hell out of those who grab your life and squeeze it like a grapefruit! Take it easy, i won't talk about bad things...but you know, it's sunday...time to report...and the sunless and moonful day is quite aweful to enjoy the plenty taste of life. It is bad time stories though...have you thought that everything could happen to everyone? but that's not an excuse to stop living...even though we all see the worse, children observe the worse and not in a distorted way but in a purpose negative way. Everything we do echoes in eternity, and every step we take is the product of our thought and of a decision we took... be happy and content with what you have, it is only a matter of time...enjoy every second of YOUR life!
Breath taking, isn't it?

Нови и стари убеждения...и поклон пред Японците!

Да си убеден в нещо е много хубаво нещо и знак на сила на духа, но да не си променияш мнението дори пред очевидното, това вече е глупаво и смешно! Какво ли би казал Айнщайн по този повод? със сигурност не би разбрал какво относително има в трафика на София...мислех си, че в неделя е по-спокойно и, че и в другите европейски градове все още имало час пик. Но ще ви признам нещо...не е така! в Рим трафика се е увеличил, и в неделя...:) какво да ви кажа...криза, висока цена на петрола и неговите произвидни, но като че ли няма такава...днес излизам и се забивам в задръстване...разбира се не като през седмицата, но да се задръсти бул.България в неделя не е било когато цената на горивото беше по-ниска...нали е хубаво времето? защо не излизат пеша? Добре, няма да задълбочавам тази тема, достатачно се вживяваме ежедневно в тези проблеми...  помислете за японците, запазват достойнството, силата, традицията, тишината, възпитанието...пред най-тежките катастрофи...така е, няма нужда да се реве, да се вика, тишината изразява всичко! станалото е станало...и без друго човекът е безсилен пред свръхсилата на нашата природа! Поклон пред този народ, дори пред децата им, които не се просълзяват...знак на силата на този народ, вътрешната им сила. Бог да ги пази и да се изправят отново на краката си! Не се съмнявам.

Tutte le strade portano a Roma...?

...ragazzi...che ve devo di'? de Roma ce ne una sola...direte, pure le altre città sono uniche...siii! ma Roma...è inconfondibile, Roma è immisurabile, Roma è eterna! crea un legame indissolubile con te stesso, s'innesca un meccanismo di dipendenza, per cui ogni cosa che fai nella vita, ovunque vai, torni sui passi di Romolo e Remo. Non si rimane indifferenti alle notti trasteverini romane, tra una bottiglia di vino rosso, qualche formaggio particolare e una crepe alla nutella...oppure ad un'amatriciana di cui il pecorino è la morte sua!;)

Non pensate che vi bastino 3 giorni per assuefarvi...soprattutto se avete amici che vi accolgono...non basterebbe una vita...come non basta un'eternità per far assaporare a tutta l'umanità il gusto agrodolce delle vie, dei resti e della modernità di Roma... Non credo di aver mai sentito qualcuno a cui non piaccia la città delle chiese e dei fori...tutti subiscono la sua calamità e le sue pietre di memoria...non esiste null'altro di simile...qualcosa ti porterà a Roma...è inevitabile!

...на път към София, Рим, Брюксел...

...на път се тръгва с удоволствие, но и с очаквания, които не винаги следят дневния ред и надеждите....хората не са това, за което се представят, ситуациите не са винаги, тези които сме си мислели! Нещо неочаквано ще се случи, нещо, за което си изгубил вяра...се случва...почти невероятно, но факт! Вълшебството на обстоятелствата, през които живота ни прекарва.... не ви ли кара да се замисляте, че нищо не е случайно, че всичко идва с времето си, и че не трябва  по никаква причина да се отказваме от живота ни...защото живота не е работата, колите и парите...живот означава изживяване и съучастничество, живот означава да рискуваме и да не изпитваме страх от неща, които не биха могли да ни навредят...само смърта и данаците не могат да се избегнат! :) както би казал Jim Morrison - "[...] People are taught that pain is evil and dangerous. How can they deal with love if they're afraid to feel? Pain is meant to wake us up. People try to hide their pain. But they're wrong. Pain is something to carry, like a radio. You feel your strength in the experience of pain. It's all in how you carry it. That's what matters. Pain is a feeling. Your feelings are a part of you. Your own reality. If you feel ashamed of them, and hide them, you're letting society destroy your reality. You should stand up for your right to feel your pain.” Ако се страхуваме и вегетираме, къде ще стигнем? нима искаме да прекараме живота си като тава с кифли и да чакаме да бъдем изядени от някой лаком чичко, който е като цар Мидас, каквото и да докосне се превръща в злато. Златото е хубаво, да, но ако и ние самите се превърнем в злато...какво ще стане тогава?
Представете си да се хванем за ръчичка и да се строим в една линия по един единствен одобрен начин, без различаване между това, което мислим за добро и, това което мислим за лошо. Не, че не сме тръгнали в тази посока, ама все пак, нали, различаваме се един от друг... или може би не?
На вас коментарите...

Неделя в София

Снежна и студена е София, нехванатите от лопатите и метлите снежинки покриват градините, сградите, площадите и статуите. Тихо е, но това е само за няколко часа и само за неделничните дни, трафика е непрестанен, няма час пик в София. В Рим, както в много от големите европейски (и не само) градове, големите задръствания спазват графика. Когато хората са на работа не си стоят в колите, нали? Не знам... имам чуството, че ние сме напреднали с материяла...ние българите сме напред в много неща. Трябва да се гордеем с това, е как? има ли съмнение? в конкуренция сме със Съединените Американски Щати за моловете! Опа, това да ли е за гордеене? в същност не съм сигурна с какво трябва да се гордеем в момента. Нещата се променят в непознати посоки, или по-точно твърде познати за българската аудитория, която седи кротко и пасивно, понякога и активно, и която наблюдава развиващите се обстоятелства. Раздразнително се отнасят, плюят всичко и всички, дават вината на другите - никога не сме доволни за нищо, дори когато имаме всичко си казваме "добре, ама..". Този наш чип, който е за препрограмиране ни създава много проблеми, които ни пречат да вървим по правилния път по подходящ начин, с поглед към по-доброто бъдеще за нас и за нашите деца. Иначе ще си заминават и те, ще изоставят страната и няма да има такава повече! Това ли искаме?

Хайде да се замислим сериозно...